Разкажи ни за Светлана и писането. Дълга история ли е или си написала само първа глава?
Срещата между Светлана и писането беше съвсем неочаквана и за двете страни. Изненадахме се взаимно, че можем да станем толкова близки. Определени обстоятелствата ни събраха, но си мисля, че сме чакали точния момент да си подадем ръце. Не вярвам, че бихме могли да се разделим на първата глава, не можем и да съжаляваме, че не сме се срещнали по-рано, просто трябва да продължим да пишем нашата обща история, колкото и дълга да е тя.
Как минава един твой ден в ежедневието?
По-различно от преди. Твърде дълго се опитвах да убедя себе си, че не мога без активния живот, шумът, сцената, контактите с хората, но се оказа че съм по-интровертен човек. Окончателно се уверих в това, когато ни се наложи да живеем затворени дълго време заради пандемията. Оказа се, че когато животът ни поднася неприятни изненади можем да извлечем и много позитиви. Установих колко е пълноценно да останеш със себе си, да имаш повече време да бъдеш в контакт с природата, домашния любимец или например да започнеш да пишеш. Може би точно тогава влязох в друг етап от живота си. Нормално е и хубаво да се променяме.Това би могло да ни помогне да разкрием някакъв нов потенциал в себе си. Сега работя от вкъщи и пиша по няколко часа на ден, предимно вечер.Задължително чета.
Къде живее твоето вдъхновение?
В човека, природата, в музиката, в пътуванията и всичко, което е около мен. В случайните срещи, в непознати хора в събуждащата се пролет или в меланхолията на отиващата си есен. Моето вдъхновение се ражда и черпи енергия от живота. Не вярвам единствено на несъзнателните подбуди в творческия процес. Те са само импулс и материал, наред c много други. Моята рецепта за добро писане е много труд и щипка вълшебен прашец вдъхновение.
Какво четеш в момента?
Много често чета две книги едновременно. Сега привършвам „Елегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери. Може би малко късно я открих. Другата е „Дарът на терапията“ Ървин Ялом
А какво пишеш?
Сега пиша втория си роман, дай боже да стигнем успешно до края. В краткия си опит с писането достигнах до извода, че това е процес на безусловно отдаване и взаимодействие между автора и книгата. Пътят е общ и в него трябва ди си помагаме взаимно. Приемам ги като мои рожби, затова определям незавършения като по-малкия, но по-амбициозен брат на „Прекъснати връзки“. Той се появява сякаш по-уверено по-смело. Сигурно защото създателката му вече е минала през едно „раждане“. В него отново се срещаме с главните герои от „Прекъснати връзки“. Сюжетът е интригуващ и заплетен, а мястото – далечно и мистериозно.
Какво е нужно, за да създадеш добър сюжет според теб?
Според мен, за да се създаде един добър сюжет най-важно е да откриеш интригуваща история, тази, която няма да те остави докато не я напишеш. Важни са и някои лични качества на автора, като богато въображение, фантазия, чувствителност и не малка доза натрупан житейски опит. Свободата на писането и премахване на условието, че непременно и на всяка цена трябва да се получи.
Как се родиха „Прекъснати връзки“?
Преди да започна „Прекъснати връзки“ бях написала една друга интересна история, в която сюжетът беше различен. Въпреки сложната тематика, реших че нещо не ѝ достига. Трябваше ѝ повече динамика, повече образи, по-интригуващи взаимоотношения. Реших да вкарам част от старите герои в нова драма, да засегна друга тема-по-вълнуваща , по-актуална. Доразвих я, обогатих я с нови герои и ситуации и всичко започна да се нарежда като пъзел, който е чакал да бъде подреден.В началото нямах много ясна визия за нещата и понякога имах чувството че съм слепец, който се лута, но постепенно проглежда и тръгва по светлината, която да го води.
Защо избра точно тази тема за дебютния си роман, „Прекъснати връзки“?
Основната тема е травмата в детството, но засягам и други, като токсичните семейни взаимоотношения, изневярата,приятелството, любовта, лудостта. Смятам, че това са теми, които съпътстват живота ни, но всъщност сякаш им дължим повече внимание и загриженост, повече отговорност.Превърнали сме в статистика броя на убийствата, разводите, изнасилванията, но рядко се питаме какво стои зад нашите действия, кои са причините, за престъпленията, защо нещата между хората се случват по този начин къде се коренят причините за нашите нещастни връзки, отхвърлянето, необичането и кои събития в живота могат да предизвикат психопатологията на мислите и действията.
Мястото на действие също е много интересно, защо героите ти живеят точно там?
Искам да уточня, че действието се развива на брега на Нормандия. Имам една чудесна приятелка с която често говорим за Франция. Преди години участвахме в няколко дълги турнета с Църковнославянска хорова формация. Имам прекрасни спомени от там. Обичам Франция, тя е много красива и вдъхновяваща страна и промени светогледа ми, затова смятам, че ѝ дължа една интересна история. Убедена съм, че и героите ми са намерили най-подходящото място, за да я разиграят.
Как би определила романа самата ти – криминален, психологически трилър, любовна история, семейна драма… всичко в едно или нещо съвсем друго?
Този въпрос винаги ме е затруднявал. Да, сигурно всяка книга трябва да бъде причислена към някоя от тези категории. Така е по-лесно и да я намериш на определения рафт в книжарницата. Мисля, че „Прекъснати връзки“ обединява всичко това в страниците си: любов, семейни драми, психология и криминалистика.
За написването на качествен текст е необходимо сериозно проучване, каквото очевидно си направила. Как се случи то, в движение или като предварителна подготвителна работа?
Да, направих някои проучвания най-вече на мястото където се разиграва действието, малкото френско селце Вьол–ле–Роз. Не съм била точно там и исках да го усетя като истинско с красотата и уютните му улички. Затова гледах много снимки и клипове. После, в процеса на писане трябваше да събера още информация за други градове, за френската кухня, ако щете и за скъпи френски вина.
Имаш ли си любим герой от романа, кой е той и защо е твой фаворит? А срещала ли си го в реалността?
Всъщност романа тръгна от една от главните героини, Клер Морел, която в началото асоциирах със себе си. Тя е най-близка до мен като персонаж. След като промених концепцията от на-първата книга, съвсем естествено се появи и психиатърката Виан Нилсен и нейния партньор Марк Тибо. Обичам всичките си герои, защото те за мен са много истински и много различни. Всеки един от тях е вселена от емоции и неразрешени вътрешни конфликти, което ни води до извода, че най-трудна и отговорна е борбата със самия себе си.
„Прекъснати връзки“ не е ли и вид болест, от която страдаме всички ние, хората на съвременния свят? Ако да, има ли лек?
Съвременните хора сякаш сме пристрастени към нещастието и страданието, а всъщност имаме крещяща нужда от любов. Лишени от нея, живеем като въвлечени във водовъртеж, който ни изсмуква до такава степен в недостига на обич, че започваме да страдаме физически. Любовта е вечният двигател на живота и достигането до нея може да ни изправи пред много препятствия. В такива мигове разбираме, че тя е всичко.
Какво послание отправя „Прекъснати връзки“ към своите читатели?
Нека живеем така, че да не искаме някой ден да върнем времето назад, за да поправим грешките си.
„Какви хора щяха да станат, кого щяха да обичат, какви битки щяха да спечелят? Никой не знаеше това и нямаше да разбере никога“ – откъс от „Прекъснати връзки“.
Кога романът, авторът и читателите ще се срещнат, кога ще бъде официалната премиера на книгата? Ако имаш възможност да поканиш запаления читател на среща, какво би му казала?
Официалната премиера е на 15.10.21 / 18:00 в Хотел „Алегро“, гр.Велико Търново
Заповядайте на среща с романа „Прекъснати връзки“, с мен и забележителните участници като Камелия Кондова, редактор на романа, Любен Чаталов, великолепен български актьор, Тео Буковски, писател-криминалист и моите издатели от „Библиотека България“. Надявам се да прекараме една незабравима вечер заедно, в елегантната атмосфера на хотел „Алегро“, с чаша вино и приятен разговор.
Въпросите зададе Ива Спиридонова
Фотографии: личен архив, „Библиотека България“