Какъв човек е авторът на „Портрет на незримото“, запознай ни с него.
Ще се опитам, макар самият аз все още да го опознавам и наред с това да ми е много трудно да съм обективен по отношение на някой, който ми е близък до такава степен, което неминуемо ще проличи.
Бих го определил като нескромен гений, на което вероятно той не би погледнал с добро око, предпочитайки да изтъкна чувството му за хумор, което добавям. Вярващ. Умерено консервативен. Философски настроен. Различен. Подчертано романтичен. Съзнаващ силата си, но и слабостта си. И, надявам се, добър. Един човек около 40, който иска да шепти шумно, да крещи тихо, амбициран е да не пропилее това, което му е дадено свише и се опитва да сбъдва мечти. Свои и нечии. В общи линии само забавната му страна би останала в тайна от читателите на тази книга.
Какво е поезията за теб? А литературата?
Онзи плам, с който се случва да заговарям пред подходящи събеседници за някои от любимите си поети и честата невъзможност да изрецитирам или прочета любими строфи във въпросния контекст, защото гърдите ме стягат, гласът ми трепери, очите са насълзени и знам, че предстои да се разплача ако понеча да го направя. Вълнение. Това е поезията за мен. В личен план е моето призвание на този свят, сакралният момент на сътворение, изповедалня, радост, щастие, спасение и смисъл. По-общо погледнато е най-висшата форма на литературно изкуство и пределно възвишение в света на словото изобщо. Стига да е стойностна, разбира се. Литературата е нейното голямо семейство, към чиито останали членове се отнасям с дължимата почит.
Кои са книгите, които препрочиташ и са те формирали като личност?
Случва се да препрочитам част от творчеството на автори като Яворов, Дебелянов, Смирненски, Далчев и Петя Дубарова. Онези, които харесвам най-много, от които, волно и неволно, съм се учил на поезия, от които съм се опитал да взема най-доброто и чиято работа е била мое основно мерило.
Белетристика не ми се е случвало да чета отдавна и си мисля, че би било пресилено да кажа, че има книги, които са ме формирали като личност, а иначе сериозно влияние върху моето въображение и чувството ми за естетика са оказали също изкуства като изобразително, сценично и музикално, като голяма част от стиховете ми са родени под звуците на симфонии.
Тук е мястото да отбележа, че аз съм особен случай в литературно отношение, разчитам на природни дадености, с които много малко хора разполагат, не желая да давам лош пример чрез себе си и призовавам всички да четат най-разнообразни по своята форма произведения, било и да наблягат на определен жанр. Нещо което смятам, че добива още по-голямо значение във времена на сериозен нравствен упадък сред все по-голяма част от младото поколение. Много наболял въпрос, за който смятам, че не бива да затваряме очите си.
Стигаш ли до себе си през думите? Или те те откриват всъщност?
Това, което бих могъл да кажа е, че моите текстове са градени изключително внимателно и осъзнато, било най-често по време на умело контролирана импровизация, а не по предварително изготвен в съзнанието ми план. В този ред на мисли многократно съм оставал изненадан от собствените си художествени творения, но би могло да се каже, че изразените в тях мисли, впечатления, усещания, емоции, чувства и производните им заключения са били почти винаги такива, с които съм бил наясно и които съм желал да направя публично достояние.
Гражданин на света или обитател на себе си – кое е вярното за Николай Динев?
Разбира се, че второто и едва ли би могло да е иначе, когато става въпрос за поет, като при мен това е много силно изразено. Гражданин съм на света дотолкова, доколкото засягам теми и въпроси, които са валидни за хора по целия свят. Гражданин на света в още по-голяма степен биха могли да ме направят бъдещи преводи на моята поезия, макар класическата ѝ форма да предполага, че те винаги ще отстъпват поне донякъде на оригинала и да гарантира техните разлики с него.
Чий портрет/чии портрети рисуваш в дебютната си книга? Какви човеци са твоите лирически хора?
Лирическите герои сме най-вече аз и няколко дами, които съм сметнал, че са заслужили по някакъв начин да се опитам да ги увековеча чрез своите редове. Всички ние сме различни хора и не би могло да бъдем поставени под общ знаменател, макар в определени случаи да споделяме немалко черти.
Сред тях са непозната в градския транспорт; първа и платонична любов, с която съм излизал и разменял нежности; жена, която съм обичал и която е обичала мен, като причина за раздялата ни са били единствено сериозни обстоятелства; приятелка, която преди вече доста години загина след падане от прозорец в дома си при недокрай изяснени обстоятелства; непознато момиче, което съм виждал нееднократно на определено място в София.
Основната героиня и тази, за която са написани около три четвърти от стихотворенията в тази книга пък е зеленооката сред тях и онази, на която дължа вдъхновението и породения от него устрем, без които подобна поезия би била невъзможна, дори при наличие на всички останали предпоставки за нея. Надявам се, че това печатно произведение е подобаваща благодарност от моя страна.
Как може да се нарисува онова, което не виждаме с очите си?
Моят начин е като изобразявам с думи зримото, в което обличам невидимото за сетивата посредством символи и метафори или пък което използвам за точния фон, на който би могло да изпъкне, да бъде доловено незримото. Рисувам серия от картини, чрез които онова, което не виждаме с очите си в крайна сметка би могло да бъде внушено в своята пълнота. Това е и основната причина поезията ми да бъде толкова образна. Другата, разбира се, е стремежът ми към пределна красота, който е основен принцип, залегнал в моето творчество.
Има ли нещо от невидимото пространство, което не би искал да виждаш с поетичните си очи?
Без да имам моментната нагласа да навлизам в конкретика, бих могъл да кажа, че е логично да съществуват ред такива неща и е единствено въпрос на време те да застанат пред поетичните ми сетива, като голите ми желания не са от особено значение. От мен обаче зависи те да изчезнат от полезрението ми, като действията в това отношение би могло да бъдат най-разнообразни. Много важно е, разбира се, и аз самият, доколкото съм способен, да не допринасям за тяхното наличие, защото нищо човешко не ми е абсолютно чуждо.
Как написа дебютната си книга и се реши да я споделиш с читателите?
Поне на подсъзнателна основа всичко започна от едно известно на мнозина събитие, което ме извади от дългата летаргия, в която преминаваха дните ми до онзи момент. То ме зарадва много, но едновременно с това ме накара да се замисля по-сериозно от всеки друг път дотогава върху това, че най-вероятно предстои да си остана свидетел на чужди успехи и да съпреживявам единствено чужди радости. При все да знаех, че разполагам с потенциал за много повече, което вече правеше нещата болезнени. Дълбоко в мен започна да искри желание най-после да постигна нещо истински значимо в живота си, а по възможност дори историческо, но то бе по-скоро реквием за нещо безвъзвратно загубено, защото вече бях на 38 и в контекста на стандартните представи беше прекалено късно за подобни подвизи.
Малко след това се случи една изключително популярна родна певица, с която се познаваме от вече доста години, да ми каже след някакъв мой коментар в социалните мрежи, че пиша забележително и трябва да помисля по въпроса дали да не се захвана сериозно с това. Бяха ми го казвали доста хора, а и самият аз съзнавах отдавна умението си да боравя с думи, но когато го чух от нея точно в онзи момент, аз за пръв път погледнах сериозно на този вариант. Колко точно големи обаче бяха заложбите ми и дали изобщо бях способен да пиша поезия на високо равнище бяха неща, които ми бяха съвсем неизвестни преди да запретна ръкави.
Първоначалната ми идея беше да поднеса първото стихотворение от тази книга, което се явява и моето първо написано изобщо, под формата на разказ, но много скоро след това ми хрумна да си спестя всички подробности свързани с повествованието, като се опитам да извлека есенцията под формата на поезия. Ще бъде много клиширано, но думите сякаш наистина започнаха да идват отгоре или поне така се чувствах тогава, защото изживяването беше вълнуващо и специално. Било и редактирано многократно по-нататък във времето, стихотворението беше написано бързо и беше много впечатляващо още тогава, което беше изумително за мен самия. От този миг вече нямах никакво съмнение в своите възможности и виждах целия път пред себе си, макар да знаех, че ще бъде много дълъг.
Вкопчих се с цялото си същество в този последен шанс като в продължение на няколко години, било те да съдържаха и периоди на творчески мини-кризи, демонстрирах усилия, старание, отдаденост, постоянство и целеустременост, на които никой не бе подозирал, че съм способен и които в най-добрия случай бяха далечен спомен от моето детство. Тук е мястото да кажа, че аз разполагах с рядката възможност да се посветя напълно на това си начинание. Това ми даде свободата да прекарвам безброй денонощия в опит да намеря необходимото вдъхновение, когато то не идваше само в достатъчна степен, за да мога да започна нови стихотворения, както и да работя маниакално върху своите текстове, когато това се налагаше, което много малко други хора биха могли да си позволят. Беше изключително важно, разбира се и това, че започнах да пиша в една вече съвсем зряла възраст.
В заключение ще кажа, че е необходимо едновременното наличие на изключително много обстоятелства, за да може подобна поезия да се роди, като дори съм склонен да допускам, че всички събития в живота ми са чертали аз да стигна в крайна сметка дотук. Бог пожела това да се случи, не престана да бъде с мен, а аз положих необходимите морално-волеви усилия, за да не го разочаровам и тези думи да достигнат до хората. Нека моята дарба и тази книга да бъдат нагледно доказателство за това, на което Той е способен и нека никой не се отказва да преследва своите мечти, уповавайки се на Него.
Към кого искаш да отпътува „Портрет на незримото“, с кого да се срещне? И не на последно място – кога и къде да очакваме премиерата на книгата?
Радвам се на всеки един свой читател, като му благодаря за доверието и го поздравявам за добрия вкус, но в най-голяма степен искам тази книга да попадне в ръцете на онези, които ще я четат с разбиране и ще бъдат способни да вникнат в достатъчна степен, защото нерядко зад изящната словесна живопис се крият послания и детайли, които не са особено лесни за разшифроване, а има и текстове, които са многопластови.
Относно въпроса за премиерата – вие ще бъдете първите, които ще научат, когато неговият отговор бъде намерен, а скоро след това и останалите ще разберат.
Още за книгата: Портрет на незримото – Николай Динев