ТОП 10 на месеца – завладяващите книги през великолепния май

И тази година почетохме 24 май с най-хубавите български книги. В най-обаятелния месец от годината, нашите читатели избраха вълнуващи и стойностни заглавия от каталога на Библиотека България.

Ето как изглежда читателският букет през май:

Камъкът на времето от Петя Георгиева

През 80-те години на ХХ век, някъде в полите на Стара планина, десетгодишната Кремена среща своите бъдещи най-добри приятели. Детски игри, приятелство и любов се превръщат във връзка, която бележи живота и на четиримата, независимо от хода на времето и разстоянието между тях. А камъкът, който случайно откриват в една планинска пещера, ги пренася в годините на турското робство и ги среща с техните двойници от миналото, за да изпитат емоции и да получат вечни уроци отвъд времето и пространството. И за да се спасяват едни други. Миналото се оказва бягство от проблемите, но и пристан, където те ще се сблъскат със загубата и ще намерят помирение. Защото човек е създаден да расте, да преодолява и да побеждава в името на любовта – към нас самите и към останалите. Така „Камъкът на времето“ се превръща в роман-поема за онова приятелство, което ни спохожда веднъж в живота и което остава с нас завинаги.

Лора, Яворов и аз от Петър Величков

За пръв път четем липсващия пъзел в драматична история, която 105 години не е излизала на вниманието на обществото ни. Няма какво да се намери, нищо архивно, което да бъде новост за края на Яворов, освен спомените на Дора Конова. Щастлив съм, че успях да довърша този проект, който започна преди 4-5 години. Можем да се доверим Дора Конова – при всички проверки, които направих, няма никакво разминаване. Дора  приживе се опитва многократно тези спомени да бъдат отпечатани. След смъртта ѝ, нейната племенница Мария Цанкова опитва същото – не успява. Те са изповед, като откъси от филм. В предговора не давам мнение, а оставям читателя сам да си извади заключението коя е по-виновната – тя или Лора. Това е световна история, но ние, българите, не успяваме да я направим световноизвестна. В послеслова изразих и мнение – спомените на Дора са пиеса, изиграла се в реалността, не на сцената. Режисьор е Лора Каравелова – тя е изпълнителка и на главната роля, а другите две роли в любовния триъгълник дава на Яворов и на Дора.

Сезоните на самотата от Зоя Гаргова

Вали, хладно е.
Завивам се в тъгата си.
Зимни са мислите.
Чакам слънцето.
Всичко е думи – написани, изречени.
Обещават, свързват, разделят.
Словата на живите, а на мъртвите?
Онемели, оставили само записаното –
безмълвни парещи въглени.
Искам да чуя гласа ти.
Търся началото,
прескачам през годините,
избирам светли багри, за да нарисувам спомена.

И да стигна до самотата накрая.

Звездни истории. Първи срещи със звездите за деца и родители от Иванка Гецова-Момчева

– Съзвездията наистина ли ги има в космоса? – продължих да питам.
– О, не! – засмя се мама. – Те са само в нашите глави и в книгите. Ние случайно виждаме звездите от дадено съзвездие в една посока, като скупчени светлини на далечни кораби в мрака. Съзвездията ни помагат да се ориентираме по нощното небе, но те са красива фантазия. Затова и различните народи са им давали различни наименования.

Любознателната Ива скоро ще тръгва на училище. Родителите ѝ са астрономи и тя често надава ухо към техните професионални разговори. Забавна астрономическа игра я кара да пожелае да наблюдава истинското звездно небе.

ЧЕРНИЯТ КЛАС от Борислава Манова

Това не е клиширана история за любов и война. Това е история за бездната на собствената самота и (не)възможното бягство от нея. Една честна, искрена и смела история с безспорна художествена стойност. С вещината на виртуозен разказвач Борислава превежда читателя през калейдоскоп от емоции – усмихва, разплаква, предизвиква, смирява. Пълнокръвните диалози разгръщат подобаващо персонажите – завършени образи, носещи своята дълбока психология.

В СЯНКАТА НА ЯДРОТО от Николай Ников

„В сянката на ядрото“ е роман, който разкрива реалната същност на обикновени хора, случайно попаднали в една от най-мащабните трансформации на общественото устройство на света. „Ядрото“ е тайна организация, която активира рестарт на световната икономическа система. Този рестарт променя цялостната структура на обществено устройство по света. В книгата се преплитат взаимоотношения между различни по същност хора и любовните им истории и се представя идеята за това как отделните човешки съдби могат да намерят общ обединител за постигане на голяма цел.

Бивши смърти и рождения от Красимира Макавеева

Има и щастливи редактори!

Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с „Бивши смърти и рождения“ сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е… богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб! ~

Камелия Кондова

От мен до другото безсмъртие от Ива Спиридонова

НАЧАЛО

Възпирам погледа. Не искам свят.

И слънчево е вътре, зад очите ми.

Отвън е странно. Птиците не спят,

облитат пак посоките в следите ни

от юг дотук, от минало до бъдеще.

Докато утро зад очите не съзрат –

да стъкнат там гнездо от сънища.

Понеже полетът дори е кръговрат,

ги пускам в себе си. Ще се родят

деца с криле, с венец от трънчета.

Светът е пепел. Птиците гнездят…

Зад моите очи изгрява слънцето.

ПИСМА ДО ЦВЕТАЕВА от Пейчо Кънев

Пожълтялата ти вече снимка всеки ден ме гледа от портфейла – нещо малко, което все още ме свързва с живота, като това да продължаваш да стоиш на пръсти върху стола. Косите са разпуснати, усмихваш се и гледаш от нищото в нищото. Точно каквато е моята водка тази вечер – нищо; такива бяха и годините в Берлин, Прага и Париж, изпълнени с мизерия, когато малката Аля гладуваше, а след години я измъчваха и убиха в Москва, заедно с любимия ти Сергей; и накрая и въжето в Елабуга, висящо над пропастта, пълна с тъма. Затова тази вечер искам да помисля за клупа на въжето, който е, да, змия захапала опашката си. Да, клише, но разстоянието от краката до пода е безкрай, който изпълва подивялото ми сърце в тази нощ, звездите пропадат и цопват като „Кохинор“-и в пълната ми чаша и аз мисля за теб. За твоята поезия, която в момента, в който си ритнала стола, е избягала от теб и е дошла при нас, тройно по-тежка и дишаща. Понякога паля свещ, чета и пия, докато заспя и навляза наполовина в твоя мрак, от който все някога няма да изляза. Затова казвам, че миналото и бъдещето са моите деца – те ще се срещнат за пръв път, когато умра. Но тази вечер гледам теб през прозрачната преградка в портфейла, как си някъде там, все още изпълнена с любов към света, към мъжете и жените, към твоите деца, и ровя дълбоко в себе си, в невъзможността на всичко. Обаче през някой август ще отида в Елабуга, до онази къща, ще вляза в стаята и ще си представя трясъка на стола и тежкото въже, което се изпъва до невъзможност, и тогава ще го срежа с един замах. Животът все някак продължава, пък било то и единствено в мечтите ни. Смъртта не може да ни отмъкне всичко.

Разминавания по еднопосочни улици от Лъчезар Ангелов

Темата, обединяваща разказите на Лъчезар Ангелов, е пътят в търсене на себе си, копнежът по непознатото, дромоманията. Всичко разказано от него, е плод на собствените му пътувания и търсения през различни времена и неизброими посоки. Той ни води през пустини и запустели села, кара ни да се замислим и да се срещнем на летища и гари, разкрива ни континенти от смисъл. Неговите герои вярват, че животът е пътуване и разбират, че дестинациите му са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът отсреща. Но твърде често улиците се оказват еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Движението през времето и пътуването из света и човешките вселени е възможно с думи – за това разказва Лъчезар Ангелов в дебютната си книга с разкази.

Библиотека България – нашето издателство за българска литература

Зарина Василева, PR

Фотографии: Библиотека България