ПЪРВА ЧАСТ
Жени писатели
litcocktail.wordpress.com
Открай време много от писателите ползват псевдоними /от гръцки „лъжливо име“/ като алтернатива на рождените си имена. Съществуват много причини за появата на псевдонимите. Измислените имена изпълнявали различни задачи, служили за различни цели: в началото на творческия път на писателите, поради неувереност в собствените им сили; скривали името на автора, което по някаква причина не искат или не могат да назоват; помагали на авторите да се различават от други със същата фамилия; своеобразна застраховка от неуспех при дебют в печата; използвали се за мистифициране пред читателите и създаване на литературни маски; позволявали на автора да разказва за самия себе си в трето лице; поради цензурата; собственото им име им звучало твърде обикновено; по съвет на други хора /обикновено издателите/.
Начините за образуването на псевдонимите са доста разнообразни и оригинални. Всеки псевдоним си има своя съдба. Често животът му е бил кратък, тъй като измисленото име на начинаещия автор се оказвало ненужно и се отхвърляло. Но понякога, и не така рядко, литературната фамилия напълно измествала истинската както на страниците на книгите, така и в живота на техните автори.
Списъкът с псевдоними, използвани от писателите, е толкова богат и разнообразен, колкото и самата история на литературата. Всеки автор си има свои причини да подпише определена своя творба с измислено име.
Както вече споменах, използването на псевдоним невинаги е избор на автора. Имало е време, когато жените са смятали, че ако пишат с истинските си имена, творбите им няма да бъдат взети насериозно. Въпреки че оттогава е минало много време, белезите от тези предразсъдъци все още се таят в умовете на много писателки.
Примерите са ужасно много, макар че съм подбрала най-известните писатели с най-интересни истории на псевдонимите им, затова ще ги разделя, може би, в три последователни части /жени, мъже, български автори/.
ПЪРВА ЧАСТ – Жени-писатели
Да започнем с жените – Ladies First!
И не с коя да е, а с мъжкото момиче ЖОРЖ САНД. Нейното истинско име е Амандин Орор/Аврора Люсил Дюпен, по мъж – баронеса Дюдеван. В началото на своята писателска кариера Аврора пишела заедно с Жул Сандо /френски белетрист/. Романите „Комисионерът“, „Роз и Бланш“ имали небивал успех сред читателите, но излезли с неговия подпис, тъй като мащехата на Казимир Дюдеван /съпругът на Аврора/ не искала да вижда фамилията си върху кориците на книги. Самостоятелно Аврора започнала работата си над романа „Индиана“, темата в който е противопоставянето на жената, търсеща идеалната любов, на чувствения и тщеславен мъж. Сандо одобрил романа, но отказал да се подпише под чуждия текст. Аврора си избрала мъжкия псевдоним Жорж Санд, запазвайки част от фамилията на Сандо и добавяйки името Жорж.
Сестрите БРОНТЕ – Шарлот, Емили и Ан /авторки на общо седем романа и на един общ сборник с поезия/ – се преименуват на Кърър, Елис и Актън Бел, тъй като през XIX век в Англия на жените не било позволявано да публикуват книги. Сменяйки пола на името си, през май 1846 г. излиза първата им поетична антология. Макар този опит да не бил особено успешен, техните незабравими романи “Джейн Еър” и “Брулени хълмове” се появяват с псевдонимите на авторките си през 1847-а. Година по-късно Шарлот и Ан пътуват за Лондон, за да се срещнат с издателя си, разкривайки истинската си самоличност.
Истинското име на ДЖОРДЖ ЕЛИЪТ е Мери Ан Евънс. Подобно на много други писателки от 19 век ползвала мъжки псевдоним с цел да предизвика сред публиката сериозно отношение към своите писания и неприкосновеност до личния й живот.
Истинското име на ПАМЕЛА ТРАВЪРЗ, авторката на „Мери Попинз“ е Хелън Линдън Гоф. Първоначално тя се пробвала на сцената /Памела е сценичният й псевдоним/, играейки изключително в пиеси на Шекспир, но след това увлечението й по литературата победило и тя напълно се посветила на писателството, като публикувала произведенията си под псевдонима „«P. L. Travers» /двата първи инициала се използвали за скриване на женското име – обичайна практика за англоезичните писателки/.
Дейм Агата Мери Клариса Кристи е рожденото име на английската писателка, майстор на детективи, АГАТА КРИСТИ. Под този псевдоним тя публикува 66 криминални романа, 17 пиеси, включително и 6 романтични новели. А под псевдонима Мери Уестмакот (Mary Westmacott) – 6 психологически романа.
Руската поетеса от Сребърния век АНА АХМАТОВА е всъщност Ана Горенко. Псевдоним й става фамилията на баба й, която е от рода на татарския хан Ахмат. По късно Ахматова разказва: Само 17-годишна луда девойка може да избере татарска фамилия за руска поетеса. Дойде ми на ум да си избера псевдоним, защото баща ми, след като разбра за стиховете ми каза „Не посрамвай името ми“, а аз му отвърнах „Не ми трябва твоето име“.
АЙН РАНД е с рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум, американска писателка, родена в еврейско семейство в Санкт Петербург. Емигрира в САЩ през 1925 г. и е напълно убедена в успеха си. Точно по това време измисля своя знаменит псевдоним – дали за да скъса решително с предишния живот, или да се прослави със своето антикомунистическо творчество, без да навреди на родителите си, които останали в СССР.
Нобеловият лауреат и носител на Пулицър ТОНИ МОРИСЪН е с рождено име Хлоя Арделия Уофорд. На 12-годишна възраст тя става католичка и е кръстена с името Антъни, което става основа на по-късния ѝ псевдоним Тони. Учейки в Хоуърд, тя приема псевдонима Тони Морисън.
Книгите на чиклит отличничката НОРА РОБЪРТС са излизали с името Дж. Д. Роб. От сайта на бестселъровата авторка обясняват, че тя взела решението, за да намери нови предизвикателства и възможност да излезе извън жанра, в който до тогава творяла. Вместо любовните романи, които пишела, с псевдонима си Робъртс започнала да издава сай-фай поредица In Death, стартирала през 1995-а. След като и дванадесетте книги се появили на пазара през 2001-ва, Робъртс най-накрая разкрила истинската си самоличност.
ДАРЯ ДОНЦОВА /Агрипина Донцова – по името на последния й съпруг/ е автор на над 100 криминални романа с общ тираж около 230 милиона екземпляра! Първият й успех е през 1999 г., когато тя приема името Даря, тъй като нейната героиня в този роман се казва Даша /от Даря/.
Марина Анатолиевна Алексеева е всъщност известната руска писателка АЛЕКСАНДРА МАРИНИНА. През 1991 г. Марина Алексеевна съвместно с колегата си Александър Горкин пише детективската повест „Шестокрилият Серафим“, която била публикувана в списание „Милиция“. Повестта била подписана с псевдонима Александра Маринина, съставен от двете имена на авторите, който тя запазва и за следващите си произведения заради работата си в милицията.
Кралицата на вампирските хроники АН РАЙС също се подвизавала с псевдоними. Като Ан Рамплинг тя издала еротичните романи “Изход към Рая” и “Белинда”. През осемдесетте отново маскирала името си, издавайки трилогията си за “Спящата красавица” под псевдонима А. Н. Рокелър.
Ако някой се съмнява дали все още няма двойни стандарти в издателската индустрия, значи не е запознат с манията по Хари Потър. А в това ни е трудно да повярваме. Истината е, че издателят на Дж. К. Роулинг й заявил, че ако иска романът й да стане наистина популярен, трябва да го подпише с мъжки псевдоним. Вместо това тя решила да използва инициали /които дори не са съвсем нейни, защото Джоан няма презиме, за инициала К. избрала името на баба си Кейтлин/ и всички знаем, че историята на Хари Потър е харесвана до степен на мания – дори и след като става ясно, че е написана от жена.
Последният известен случай с „майката на Хари Потър“ е издаването на три криминални романа за частния детектив Корморан Страйк под името РОБЪРТ ГАЛБРЕЙТ. По думите на самата Роулинг, публикуването на книгите под псевдоним я е избавило от натиска да оправдае очакванията на читателите и да съответства на установеното равнище на качество и й дало възможност да чуе критика за труд, който не носи нейното име. Твърди се, че Робърт Галбрейт е псевдоним на бившия член на отдела по специални разследвания към Кралската Военна Полиция, който бил уволнен през 2003 г. и преминал в частния охранителен бизнес. Други псевдоними на Джоан Роулинг са НютСкамандър, КенилуоритиУисп.