Дора Конова по традиция е представяна като злодея в любовната история между Яворов и Лора. Името ѝ е закарфичено към известната трагедия, която мнозина виждат като предизвикана именно от нея.
~ Така е изграден като концепция и целият роман, като бунт, като прераждане, като зов за събуждане. ~ Анелия Черкезова
~ „Сълзата на Орфей“ е едновременно добър криминален роман, но и философско-реалистичен поглед над света, в който живеем и определено заслужава читателското внимание. ~ Ива Спиридонова
~ „Дърпане на сенките“ на Ирен не е една от книгите из литературното пространство, а е книга, която ни кара да се научим да се разкриваме не като се отдалечаваме в себе си, а като се приближим до Другия. ~ Георги Славов, поет
„Впечатляваща, най-чиста лирика в проза, която търси отговори на въпросите за човешката природа… ~ Дона Куюмджиева, преводач
„Четях книгата на Мира Папо „Докато смъртта ни събере“ и си мислех, че за автора важи онова енциклопедично понятие „писател хуманист“ без капка архаизъм в епитета. ~ Стоян Терзиев, жерналист в БНР Пловдив и поет
„Но в “Издигане” има нещо специално. Тук липсват въпроси. Вървиш през тъмен коридор. Авторът вижда. Авторът казва. И неусетно му се доверяваш.“ Виолета Златарева
„Наивното преминаване, или както е в случая на Семо, скитане през живота, се оказва процес от взаимодействия и зависимости, които на пръв поглед са обикновена съдба, но всъщност изграждат характера на героя.“ Йова Станкова