Ана Цанкова е родена през 1982 г. в град Кърджали. Живее и работи в София. Нейни стихотворения са публикувани в списания НО Поезия, Нова Асоциална Поезия, в различни периодични издания и в онлайн платформите за култура и общество Public-Republic, Banitza.net, Открита литература.
В края на 2018г. излиза дебютната ѝ книга с поезия „Археология на белезите”, под знака на издателски кръг „Смисъл”, с редактор Аксиния Михайлова.
„Стихотворенията на Ана Цанкова са с добре овладян, стегнат и изчистен изказ. Свободен стих, асоциативен, диалогичен понякога, с неочаквани образи, който избягват преките внушения. Границите на лирическият герой в тези стихотворения са подвижни, той се опитва да разположи себе си в пространството и непрекъснато си задава въпроси за крехката граница между нашия живот, който се случва „най-първо в крилете“ и животът на другите, за изворите на поезията и смелостта да изговориш душата, за „остриетата на неизреченото“ и мъдростта да разпознаваш собствените си демони и тези на останалите, да отграничиш собствените си войни от чуждите. Лирическият герой прекрачва понякога границите на личното, за да потърси корените си в детството, в семейството, в онзи изгубен остров на защитеността, който за всички нас, живеещи в големия град и все по-отчуждени един от друг, е нужен, за да продължим да крачим.
Тази книга, въпреки многото болка в нея се опитва да ни припомни, че светлината винаги идва, затова „дишай, ще съмне“.“ – Аксиния Михайлова, редактор
„Най-оригиналното нещо в тази стихосбирка е отсъствието на всякакви опити за оригиналност. Експресивна и главозамайваща словесна еквилибристика, ластик за ума и въображението, динамични подскоци, които да те метнат на покрива и докато свикваш с гледката, да те строполят върху асфалта… ами няма.
Всичко е някак бавно, леко, естествено, докато се чудиш за какво да се хванеш, си стигнал и не разбираш кое точно от тази бавна и естествена лекота те е пренесло на другия бряг. И все пак вече си там. Чувството е преминало през тебе, разгърнало се е, дали любовно, дали съзерцателно, дали философско… Но чуваш от време на време някой по-остър тон, който да те прониже с обидата от случващото се. Един сърдит млад дух живее понякога в тези стихове и се обажда, колкото да подскаже, че под повърхността, нещата не са тихи и кротки.“ – Виолета Христова
*
ако си построил къща
дори стените ѝ да са хартиени
ако пази от тъмни погледи
и бодливи мисли
ако си построил къща
и си оставил процеп за вятъра
който гали
но не разрушава,
ако в нея ти си сигурен
в звездите и дланите
не е важна точно
онази светкавица
която може да я срине
*
в тази история
сизиф и икар са братя
единият е вкопчен в гърлото ми
влачи си камъка и мълчи
другият кърпи крила на рамото ми
и псува защото не му се получават
в тази история съм напълно трезва
и без абсент полудявам със себе си
тези двамата може да са измислени
но сме свързани като сиамски близнаци
аз съм
сестра им
редуваме вдишванията
*
и после какво
изтръпват ти дланите
и сърцето
и очите спират да виждат
разни малки неща
като белия гълъб в парка който нарече сиймор
защото имаше нещо много самотно в белотата му
и не е тъга
а гигантска машина на времето
два ангела дърпат ъглите на усмивката
между тях на самотна люлка
се люлее
и бие
сърцето
ти
*
днес видях есента
на входа на южния парк
седеше на пейката до един старец
който пееше Бочели
около него обикаляха важно гълъби
и почтително му кимаха
каскета му лежеше като котка
черна котка със стотинкови очи
есента ме погледна и се усмихна
най първо усетих студа под нозете си
после по крайчеца на пръстите
миглите ми натежаха
заваля дъжд
после старецът прибра котката
и тръгна под ръка с есента
*
хората идват за да останат
хората остават за да си тръгнат
аз стоя в центъра на вселената си
и кърмя синовете на богините
давам им имена
чест
обич
докосване
рем
ромул
спокойствие
а те се хапят помежду си
ръмжат срещу тъмното
гледат се един друг
подозрително
после заспиват прегърнати
и може би сънуват градове без имена
и хора които някога ще обичат
въпреки мен
*
лежа зад решетките
на собствените си
думи
ако успея
да избягам
ще се намразя
~~~
Очаквайте Ана Цанкова в София на 14 февруари: https://www.facebook.com/events/353498605484357/