„Скъпи мои ангели“ е книга, която събира истории за хората в онзи крехък миг, когато животът ги изправя пред избор. Когато те правят своя избор. Когато посрещат разтърсващите последствия от решенията си. Когато хората се превръщат в ангели.
„Качи се по-нагоре“ е сборник с разкази от София Стойнева, в който човешките избори и съвестта застават в центъра на съвременния живот. Истории за морал, устойчивост и вътрешно израстване, разказани с яснота и искреност.
~ Този сборник от разкази е посветен на проблемите с парасоциалните връзки. В него се преплита и друга сюжетна линия – борбата на една жена да избяга от токсична връзка, която унищожава живота ѝ. В книгата не липсва хумор, макар той да не е пряко свързан с основния замисъл. ~
Васил Койнарев, редактор
Неизчерпаема откъм идеи и похвати, Милена Крумова е събитие в новата българска литература. Хем вижда света през очите на своите герои, хем го държи заземен, реалистичен и прям. Ползвайки усещането за падение и неуспех, за сриване и необходимост в цялата им отрицателна гама, тя създава обрати, които водят героите и читателя към ново ниво на житейска интерпретация.
Хрисимира Саръова, рецензент
Разказите на Зарина Василева от дебютния ѝ сборник „Там, където свършва морето” изследват гранични житейски ситуации и в тях естествено присъстват големите теми на преходното и непреходното, на видимото и невидимото, видени чрез светлосенките на житейската логика, която не позволява героите ѝ да се подчиняват на лесни присъди. Разкази, в които парадоксално тъмнината ражда светлина.
Деян Енев
В „Продавачът на илюзии. Криминални хроники“ Веска Дучева събира най-различни дръзки и смели персонажи – специални агенти, съдебни лекари, престъпници и невинни жертви, вярващи и грешници, за да ги изпрати на опасни мисии, да разгадае заедно с тях вековни тайни, да разплете невъзможни мистерии и да разреши безнадеждни случаи. Всяка история увлича, всяка страница е по-интригуваща от предходната, всяка развръзка те кара да искаш още.
Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас.