Да нарисуваш „Лус“ се оказа нелека задача, въпреки ентусиазма, с който прегърнах идеята. Все едно рисуваш онези пет минути безвремие, които се случват всеки ден. Миг след като слънцето се е скрило зад ъгъла и секунда преди мрака да прегърне на пръсти света. Тогава зад кориците е „Лус“. Безвремие на наслоени образи и чувства. Топла самота в маковете и споделения полет на черния щъркел. Присъствие в дъждовни завеси и мъркащи котки. „Лус“ живее в друга реалност. Наситена с очакване и любов, която да бъде изживяна.
Веси Пенкова, художник
Преживяването на любовта е избор. Изборът наричам свобода. Свободата е да съществуваш в живот, в който да предпочетеш да обичаш. Държейки любовта за ръка, изпявайки песен само за любимата, прощавайки точно на очите, които не винаги гледат теб. Тогава можеш да кажеш, че думата „обич“ обичаш. Защото в нея е твоето минало, но нашето бъдеще. И ако срещнеш Лус, не забравяй, че и в момент на най-силна обич, тя би могла да отлети заедно с черните щъркели. И да останеш докоснат от непознатите устни. Белязан завинаги.
Историята на Шаман и Лус е необичайна, тъкмо защото е история за любовта, която всеки от нас би могъл да допише. Така както Лус не би очаквала. Нито авторът на книгата. Моля, не оставяйте нито една любов без край.
Симеон Аспарухов, редактор
Отзиви
Все още няма отзиви.