Формулата на живота ли е била изписана на страниците на „Палимпсест”? Великата тайна на съществуването? И заличена, изтрита, за да бъде разказана по нов, човешки начин, с думи, но разкриващи значението си само за посветените. Това ме накара да се запитам Ели Видева, когато прочетох новата ѝ книга. Текстове, които те карат да се питаш какво има отвъд думите. Какво крият те? Може би истината, че пътят се обръща и винаги в края му откриваме истината за живеенето:
…а когато достигна до детството,
ще започна живота да сричам.
Всичко на тези страници всъщност е поезия, която дава нов смисъл на геометрията на живота ни и преизчислява посоката на сърцето. Сложна плетеница, ажур, математическо изчисление. Защото истината никога не е лесна за достигане, тя трябва да бъде изстрадана, за да се превърне във философия и смисъл на дните ни.
И все пак, сметката е „от живот до смърт” и задачата никога не излиза. Ясно е само, че има две единици – човекът и другия, който „ще ни потрябва”, за да разгадаем заедно тайните, които са скрити в „житейската дъга” и с когото да не оставим света безразличен за съществуването ни, преди да „завършим кръга”:
Ела, човече, да взривим света,
ако и утре пак е равнодушен.
Тези стихове са посока за мислене, път за поемане, разказ за няколко живота наведнъж, изследване на същината на естеството. Подозирам, че това, което Ели Видева е скрила в своя „Палимпсест”, е различно за всеки от нас. Аз открих своята лична истина в поезията ѝ, сред „Бележки върху учебник по математика” и тя гласи:
Няма от посоката да бягам.
Никога.
Изобщо, един възможен отговор на безкрайните въпроси на битието е „Никога”. Открийте и вие своите отговори в „Палимпсест”. Те са скрити отвъд текста. Те са тайната. Бъдете посветените, на които тя да се разкрие.
Ива Спиридонова