home~fusYvD~9MF0ij~cOejwV_j

Не умирай, щурче, че цикадите пъплят в нощта
сетивата ми пилят с тежки ръждясали лъкове.
Не потъвам в съня като в мека любяща вода,
а препъвам нозе по горещите камъни в пъкъла.

И бучат гласовете на идващи страшни беди,
мелодичната нежност настръхва с бодли таралежови
и ме блъска към бездната. Само че няма звезди,
а зловеща тъма, след която умира надеждата.

Как със голи ръце да възпра този дяволски звук?
Стърже право в душата ми грозният марш на победата.
Имам право да вдигна в протест деликатен юмрук,
ала кой ще го види, когато сърцата са ледени.

Разрушителен шум. Но в ръката ми тихо блести
любовта като музика. Значи не съм се изгубила.
Тъжно мое щурче, ще разтворя юмрук, ала ти
до небето иди и свири. За последните влюбени.


© Цвета Иванова, „От болката ми е светло“, 2020

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.

Всички