Никол Панкова завършва специалност „Журналистика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а през последните четири години преподава английски език в гимназия. Посещава множество курсове по творческо писане и през 2024 г. участва в Национален студентски литературен конкурс, организиран от Шуменския университет, където печели поощрителна награда в раздел „Поезия“. Вдъхновяват я световната класика, българската поезия, музиката и театъра.
крайъгълен камък за туристи
ела и ми отвори библията си
разкажи ми житейската си философия,
от която мечтая да получа главоболие
ще направим камерен концерт –
любов през първата седмица на август
знай, че ще остана точно три дни
ще те изчета приблизително до пета страница
и прахта от обвивката ти
ще полепне по потните ми изгорели
от юлското слънце длани
ще те наричам любов
докато не ми загорчиш
не тихо като в онова
стихотворение на Вапцаров,
а буреносно и с искри ще си тръгна
у теб ще оставя само трепет
и сок от сладък бъз
няма да оставя и листо съмнение,
че сърцето ми няма да се втърдява
всеки ден и изгарящите лъчи на юли
ще успеят да го разтопят, любими мой
прилича много на крайъгълен камък за туристи
я, виж, онова там на дървото бъз ли е
враг
консервирах сърцето си
със сол добита от множество пробойни
разклони се на четири камери и предсърдия
издялкани от камък
по-стар от Египетските пирамиди
останките ми ще ги положат
не в ембрионална поза,
а с гръб към сърцето
на могилата над гроба ми
ще има надпис „ползва разклоненията си за
защита срещу нахлуващите неканени гости.
умря преди да осъзнае, че не всеки ѝ е враг“.
черешова задушница
изплюх костилката върху гроба ти, дядо
подредих белите камъчета в кръг
заравних почвата с острите си нокти
чудя се как се прави семейство
когато никой не ти е дал рецептата
и как да стоя на гроба ти права
без да плача със събути кръстени крака
поливам костилката с вишновка
от твоята домашната от мазето
стои на хладно както си и ти
и затова успява да опиянява вечно
от вишновката и изплютата костилка
поникна класура – дърво на живота
вече разпознавам плодородната почва
където никне уют след като засееш
дори мъртъв ме научи
как се прави семейство
по-добре от живите
Фотография: личен архив на Никол Панкова