Гергана Борисова е родена в Етрополе, но от ранна възраст живее в София. Завършва ЧНГ ,,Ерих Кестнер”. В момента учи право. През 2023 година отборът, в който участва, печели първо място в софийския конкурс ,,Млада метафора.Презареждане”. През 2024 година печели първо място в първа възрастова група на Национален литературен конкурс ,,Море” – Бургас. Няколко месеца по-късно участието ѝ е отличено в Национален младежки конкурс за поезия ,,Веселин Ханчев” – Стара Загора.
Хронично
Камъни.
Заседнали са
надълбоко –
в белите ни дробове.
Накъде да отиде цигареният дим?
Не дишаме,
поне отвсякъде е светло,
нали живеем в София.
Те не са просто парчета,
а останки от паметници.
Паметници на хора,
за които не говорим,
които сме замразили,
които сме обичали.
Но са се превърнали в звезди
и още си водят монолозите.
Докато бързо бягат от слънцето,
с камъни в обувките.
Не искаме камъните да ни спънат,
мятаме ги на другия тротоар.
Вечерта се прибираме,
лягаме
и ги завиваме.
Грайфери
Малки сиви камъчета,
променят следите на целия свят.
Срещатат се между грайферите
и се влюбват.
Преживяват локви, киша,
пресен асфалт.
Намерили са убежище.
Време е да се слеят с пръстта,
пътят отново трябва да порасне.
Камък, ножица, хартия
Да започнем оттам,
където приключихме вчера.
Още в началото усещам,
че губя,
защото тук няма място за слабите пешки,
прочитаме щастието си
на касовите бележки.
Играем роли,
а сме същите.
Заровете ти се търкалят в различни посоки,
пак печелиш точки.
Напрежението се реже не с ножица,
а с ножове.
Мислите ми си подават камъни.
Залагаш любовта си като чипове.
Ръцете ти са кървави –
лъжите ти са шипове.
После се забравяме
и сме същите.
Дали ще замеряш с камъните,
с ножиците,
с хартиите…
опитай с думите –
те са същите.
Фотография: личен архив на Гергана Борисова