Георги Томов е роден през 1961 година, баща на двама сина, доцент в Технически Университет – София, Ръководител катедра „Топлинна и Хладилна Техника“. Автор е на сборниците с разкази „Не беше тук и си отиде“, „Изток–Запад“, 2013; „Всичките дни“, „Сиела“, 2016; романите „Докато дишам“, „Сиела“, 2015 и „Розариум“, „Сиела“, 2017; както и на аудиосериала „Небостъргач“, „Storytel“, 2020.
„Клаустрофобия“ е най-новата колекция от свежи разкази, с която Георги Томов вече радва читателите си.
За да имат човеците стремления, Бог начупил щастието на трошици. Пъхнал под жълтите листа, по капали на тревата в парка, посипал пенливите морски вълни, пръснал в небесния лазур и наръсил белия пух на облаците. Поставил парченце и във всяко човешко сърце, за да знаем какво да търсим и да разпознаем щастието, когато го намерим.
Георги Томов
Възможно ли е да чуем светлината в тишината на другия и как?
Въпрос, зададен от поет, изисква поетичен отговор. Възможно е!
Пречи или помага вътрешният глас за изборите ти?
„Говори си, не ми пречиш…“
Къде се крие щастието – в житейските приливи или отливи?
В редуването на приливи и отливи. Ако няма приливи и отливи, значи сме в хипотезата за ентропийна смърт.
Как се преодоляват препятствията в достигането до другия човек?
Со кротце, со благо и со мако кютек. Демек с чувство за хумор.
Разкажи ни за любимата си книга.
Пенак казва, че не се брои четенето, а препрочитането, от което следва, че любимата ми книга е „Пипи дългото чорапче“. Редовно се смеех с нея до около 30-та си годишнина, когато се опитах да я прочета на сина си. Той хич не се впечатли. По-късно му върнах жеста с „Хари Потър“. Това ми помогна да проумея, че каквото и да напишеш, няма начин да се харесаш на всички.
Кои истини маркират белезите от младостта?
Изстраданите. Апропо, преди време с Ваня Щерева участвахме в екип за написване на сценарий за сериал „Белези на любовта“. Когато разбрахме, че от нас се очаква художествено произведение в турскосиньо, рязко се отказахме.
В кое от изкуствата откриваш онези щрихи, които най-добре разказват за теб?
Почина съпругата ми и вече не можех нито да пиша, нито да редактирам. След два сборника с разкази, два романа и един аудиосериал дори не можех да чета! Започнах да рисувам. Риби. Надявам се литературният ми стил да е толкова разпознаваем и шарен, колкото са платната ми. Работата по „Клаустрофобия“ започна след година и половина риби.
Малките победи или големите вреди помагат да осмислим пътя си в живота?
Най-много помагат големите вреди от малките победи.
Кога няма връщане назад?
Ако компилираме „Point Of No Return“ на Канзас и „Point Break“ с Киану Рийвс и Патрик Суейзи, то няма връщане назад след като нещо се пречупи.
Илюзия ли е потребността да мечтаем?
Илюзия е допускането на възможността да не мечтаем.
Сърцето или очите виждат по-надалеч?
Сърдечната недостатъчност е по-приемлива от сърдечното късогледство.
В какво вярваш в настоящето си?
В бъдещето си.
В коя част от света липсва цвят?
Няма свят без цвят.
Разкажи ни за музикалния албум, който си слушал най-много.
„Белият албум“ на Дженезис, който всъщност се казва „The Lamb Lies Down on Broadway“, както и гореспоменатия албум на Канзас, главно заради „Dust in the Wind“.
За какво печелиш време в надпреварата с него?
Да спра, за да се дочакам.
Как искаш да изненадаш себе си?
Приятно.
Какъв приятел си?
Недосаден.
Кого и какво посрещаш с отворени обятия?
Изкушенията. Реалността. Промените. Съдбата.
Заведи ни на място, което много харесваш.
Моят литературен Свят. Свят, който съм създал преди всичко за себе си, но пък гостите са добре дошли.
Въпросите зададе Симеон Аспарухов.