За книгата „Опит за съвършенство“ от Детелина Тихолова, „Библиотека България“, 2026 г.
врабецът кълве
от райската ябълка
а не знае
Ами… то и ние така. Цял живот райската ябълка е в ръцете ни, цял живот животът е в ръцете ни и ние кълвем ли, кълвем и не знаем, че повече от това няма. Повече от това няма как да има. Съвършенството е изначално, то е самата същност на нещата Но ако разберем това и спрем да го търсим, какво всъщност ще правим?
Рибите
все бързат занякъде
в аквариума
И ние така.
ту капки, ту снежинки
трудно му е
на първия сняг
И на нас така…
януарска нощ.
Небето по Ван Гог
прането по Джакомети.
И всичките наши нощи така – все по някого. И небето, и прането. И ние самите.
Как ги улови тези неща, Детелина? Кап, кап, кап – и в просъница пишеш хайку.
Защото усещаш. Виждаш. Чувстваш. Дешифрираш. И се надяваш и ние да разберем. Умоляваш да спрем сред това наше умопомрачително търсене на съвършенството по нашите си представи, което няма нищо общо с райската ябълка. И няма как да има.
Да носиш японска сетивност в релефа на балканската буквалност е доста странно. И изумяващо. А то и тук, и навсякъде.
метачът и листопада
все заедно
подухва ги вятърът.
Както:
забранено желание
докосва я димът
от цигарата му.
Да не говорим за:
махалото на Фуко
обицата ѝ се поклаща
в ритъма на земята
Рисунките в тази изящна книжка са в многоцветно сиво. Нужно е забавяне, спиране, отваряне на сетивата и затваряне на очите, за да се видят и почувстват всички нюанси. Всички? Не, това е невъзможно, разбира се – това би било отвъд съвършенството, а това няма смисъл. Смисълът е някъде в опитите за съвършенство, което няма как някога да бъде постигнато. Защото е навсякъде. Само трябва да се спираме и да се учим да отстраняваме излишното. Ненужното. А то е толкова много и е така задръстващо пътя.
Това, което Детелина Тихолова е направила, не е книга. Може би е нещо като джобен пътеводител и наръчник, и пътеводител за очакване на разцъфването на вишните. Кой знае… Ако имаме търпение, може и да научим. Може и да чуем:
съвършената тишина
миг преди да се събудят
птиците
Ако.
Виолета Атанасова
Виолета Атанасова е виден български журналист, поет, кинокритик и общественик, чийто живот и творческа кариера са дълбоко свързани с културния живот на град Кюстендил. Дълги години работи като журналист в местни и национални медии. Автор е на множество публикации, анализи и рецензии в областта на кинокритиката и изкуството. Автор е на поетични творби и активно участва в литературния живот в региона, подкрепяйки млади таланти и творчески инициативи. Тя е съосновател и дългогодишен председател на Народно читалище „Асклепион 1998“ в Кюстендил. Под нейно ръководство организацията се утвърждава като иновативна „номадска“ културна общност без собствена сграда, която успешно си партнира с Регионалната библиотека, Община Кюстендил и НЧ „Братство“. Сред ключовите инициативи на читалището са благотворителната кауза „Книгите лекуват“ за детското отделение на местната болница, гостувания в Босилеград, изложби и премиери на български автори. Избирана е за председател на историческото и емблематично за Кюстендил женско благотворително дружество „Майчина любов“, с което развива активна социална и просветна дейност в помощ на общността. Виолета Атанасова остава сред най-разпознаваемите фигури в съвременната интелигенция на Кюстендил, известна със своята енергия за опазване на духовността и културното наследство на града.