Разказите на Зарина Василева от дебютния ѝ сборник „Там, където свършва морето” изследват гранични житейски ситуации и в тях естествено присъстват големите теми на преходното и непреходното, на видимото и невидимото, видени чрез светлосенките на житейската логика, която не позволява героите ѝ да се подчиняват на лесни присъди. Разкази, в които парадоксално тъмнината ражда светлина.
Димитър Бурназов със сонетна благодарност в „Оставайки с духовното богат“
Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва „Предучилищна педагогика с чужд език“ (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 – 2019г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. В дебютната си книга, стихосбирката „Оставайки с духовното богат“, Бурназов публикува 57 творби, в които се разкрива напълно. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца – „Трънски импресии, „Април в Боховà“, „Княжевски импресии“, „Ноември в „Княжево““, „Битва“, „Княжевско прибежище“, сонетът за ОКР, сонетите за хора на перото – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Александър Вутимски, Георги Бонев, Пеньо Пенев, Радко Радков, В. Константинов, Юлия Мутафова-Заберска, Кирил Кадийски, Георги Чобанов, Алексей Видински.
Поезията на Бурназов ще предизвика интерес и с това, че е много мелодична – дори там, където не е в „пеещи размери“ (Р. Радков, „Призвание“), темата застъпват „Дерзание“ и „Надежди“. „Изповед“ пък, чрез силата на диалектните думи, прави съпоставка между по-близкото минало и настоящето.
В творческия сайт „Откровения“ (търсете „Димитър11“ (слято) в гугъл) може да бъде намерено част от делото на автора, като единствено там са публикувани в завършен вид преводите му на знаменитите „Среща и разлъка“ (Йохан Волфганг Гьоте), „Песни на тръстиката“ (Николаус Ленау), „Invictus“ (Уилям Ърнест Хенли), „Ако“ (Ръдиард Киплинг), както и на 10 български поети на немски. Немскоезичната публика ще се запознае основно с шедьоври на Н. Лилиев, но и с други такива като „Помниш ли, помниш ли…“ и строфата „Настане вечер…“ – със запазеното многократно повторение на звука „е“. Именно издаването на преводните стихове е един от следващите проекти на автора.
Имейл за контакт: dimo27dimitrov@abv.bg
~~~
~ Разбира се, че поезия се пише със сърце, стига това сърце да е… грамотно. Сонетите на Димитър Бурназов са празнично доказателство за такава комбинация. Изключително владеене на формата( тя и не позволява безпомощност), но и теми, които те очовечават. Пренасят те в детството, „оживяват“ селца и реки, после – в прегръдката на самотата няма грам озлобление, а онази красива поетична жажда за единствено възможната жена, предпазват от мегаломания – с посвещения на любими поети – с преклонението и респекта, които заслужават. Тази книга е един лиричен остров, а авторът вече не е Робинзон, защото се е осмелил да сподели красотата с читателите.
Слава Богу, че го е сторил! ~
Трудно ми е да отделя писането на София от това каква е тя в моите представи. А вероятно не е и необходимо, защото разказите ѝ са отражения на самата нея. Фино изплетените думи, душата във всяка история, емпатията, силните образи, неочакваните финали говорят за човек, който освен таланта да пише притежава очите и душата да вижда истински стойностното в света около нас. И това ще усети всеки читател на тази книга. Когато я затвори след последния разказ, в него ще остане усещането за залязващо слънце, безкрайно море и онова неуовимото, което ни кара да се усмихваме и изпитваме благодарност, че сме живи.
Още древногръцкият философ Хераклит е казал: „In idem flumen bis non descendimus“ или „Не влизаме два пъти в една и съща река“. Но с тази книга е възможно да оборим това му философско твърдение. Защото дебютната стихосбирка на Марияна Влахова, „Вода“, наистина е точно това – извор, който тече през сърцето, необятен океан от чувства, вълна и капка едновременно. Думи, които рушат всички прегради пред себе си, също като водната стихия. И които остават следи в теб като след порой или те завличат като библейски потоп, за да изплуваш нов и прероден от бездната на душата си. И понеже поезията и езикът изобщо имат свойството да съхраняват настоящето и да го превръщат във вечност, то в реката на Марияна можем да влезем не само веднъж или дваж, а колкото пъти си пожелаем, точно толкова, колкото пъти ще отворим тази книга, за да се срещнем със стихията, силата и непримиримостта на водата. Приятно… плаване!
Невъзможно е да останеш безразличен към поезия, от която струи светлина. Трудно е да сглобиш парчетата сияние, за да видиш цялостната картина на феникс, изправящ се от пепелта на съществуването, за да засвети отново и да чуеш мелодията на гласа му, надмогнал тишината. Точно това е тази книга – една колкото очаквана, толкова и изненадваща симбиоза между две сестри, като думи и образи, изречения и мелодии, като сърца, биещи в общ ритъм, докато не засветят в най-сияйното бяло.
Стилът на Добрина Ангелиева разкрива обещаващ потенциал, образите в разказите ѝ са пълнокръвни, тя умее да покаже скритото, да оголи душата на героите си, да предизвика емоция и размисъл у читателя, без да се налага да натрупва излишни думи, без да е необходимо да се изгубим в страниците, а това са все белези на добрия белетрист. Нещо повече – пейзажът у нея не е просто сцена, той също е герой в историите, одухотворен и присъстващ е, такъв, какъвто го помним у големите ни разказвачи от близкото минало. А, оказва се, такива има и днес.
Весела Люцканова, рецензент
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“, 2023
„Щастлив съм“ е жизнеутвърждаващ роман за израстването на едно момче в Благоевград в началото на 90-те години на миналия век. Роман за приемането и за това как Максим продължава
да живее напред, след като го застигат потресаващи и необратими факти. Сили му вдъхват безусловната обич и мъдростта в сплотеното му семейство, както и въодушевлението от
нестихващия поток приключения с верни приятели.
Дебютната стихосбирка на Виолета Петрова е разказ за пътя към себе си, но началната му точка е краят на всичко, мястото, откъдето да се оттласнеш, за да се върнеш към светлината, която всъщност си. Тя разчупва стериотипите, че пътят има начало и край и доказва максимата, че в пътуването важна е отправната точка и често пъти не е важно откъде тръгваш. Важното е да стигнеш там, където пожелаеш да бъдеш в живота си. Движението при нея е като изгаряне – на любови, мостове, души и лица, за да се случи възраждането, да създаде феникс от пепелта на чувствата. И да полети в собствения си свят.
Четете откъдето пожелаете „От края към началото“, защото всеки от нас има право да избере собствените си посоки, начала, краища и отправни точки. Но където и да отворите, по пътя със сигурност ще срещнете себе си.
За безспорните качества на тази новела достатъчно ясно говори фактът, че един от епизодите в книгата – „Жълта пръст“, бе отличен с първо място в Национален литературен конкурс „Вие пишете, ние четем“, „Рисунки в жълто“, 2020 г. с председател на журито акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова и Ива Спиридонова – членове. Авторът на „Най-честната птица“, Йордан Йорданов, изненадва с изключителен писателски почерк, какъвто притежават класици като Йордан Йовков и Елин Пелин и въвежда читателя в света на циганина Семо и нерадостната му престъпна участ, полепваща като жълта пръст по съвестта на обществото и невъзможна за заличаване. В своята дебютна книга той проследява лесното подхлъзване по нанадолнището и избора на лекия път, повдига въпроси като тези чия всъщност е вината за престъплението, кой е престъпникът и кой – жертвата, съществува ли справедливостта изобщо и може ли чистата птица, която живее във всяко човешко сърце, да остане честна докрая.
Не, „Най-честната птица“ не е обикновена книга, тя натежава върху сърцето и мисълта на читателя, не го оставя безразличен и тъкмо заради това ще заеме своето достойно място в света на съвременната българска белетристика, продължавайки класическата линия в нашата литература.
Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като „Равносметки“. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем.
Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното – онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е само миг по пътя, в който задържаш дъха си от учудване, срещайки себе си.
Стихосбирката на Пепи Дочева е метафора на грамотността в комуникацията между хората, на правилното разчитане на думите и междуредията, на вниманието, с което трябва да поставяме точки или многоточия на листа на живота. Модерна и стилна поезия, нелишена от истинска емоционалност и заради това лесно свързваща се с онези тайни кътчета у човека, където няма думи, а единствено разбиране на чистия смисъл на житейската мъдрост. Морзов код за спасение от бездушието, SOS при бедствие от безчувственост – това е „Пунктуация“. И ви очаква да я разчетете със сърцето си.
Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж…интровертна, „застрахована“ в заглавието „Монодиалози“, а всъщност… с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!
„Морето си отива“ е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиресет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, криволичещ творчески път на двете главни героини. Ритъмът на събитията, кратките глави и смяната на перспективи и разказвачи създават колаж от човешки съдби и емоции, като пътища, пресичащи се през пространството и времето – някои стръмни, други привидно леки и спокойни, но не непременно по-добри. Между 1922-ра година и днешния ден, щастието прелита от едно рамо на друго и всеки от героите намира свой собствен начин да го улови.
Вярвате ли, че съществуват вълшебни места и паралелни светове, в които времето тече различно? А случайно да сте попадали там? В чудни гори, населени с магични феи и страховити дракони, където има мистериозни гривни и с тях се пътува между световете. Към скрити съкровища, невидими врати, говорещи калинки и кентаври и безброй приключения. Аз бях там. И след като затворих последната страница на тази първа книга, начало на една нова приказна върволица от истории, вече вярвам във всички тези невероятни неща.
Вярвам още и в това, че фентъзи поредицата „Приключенията на Алис“ ще бъде успешна и ще се превърне в любима за читателите, не само защото е вълшебна, но едновременно с това и реална приказка, в която всеки от нас може да открие своята магия, но и понеже ни напомня, че най-голямото чудо в човешкия живот, любовта към другия, съществува наистина и има силата да превръща дните ни в безкрайно вълшебство.
Готови ли сте за приказни приключения? Приятно четене!
„Тъгата – домашен любимец“ е една по-различна книга, съчетаваща поезия и музика в едно цяло. Дебютната поетична колекция на Росица Каркальова е поднесена с авторски изпълнения на класическа китара от нейния баща, музикантът Стефан Каркальов, чийто албум може да бъде изтеглен свободно чрез QR–кода, публикуван в изданието.
~~~
„Зад стиховете на Росица Каркальова се крие богатата ѝ душевност, която тя предлага да сподели с читателите. Нейната поезия е наситена с метафорични образи, някои парадоксални, други изненадващи, но винаги хармонично вплетени в до болка откоровените ѝ стихотворения.“
В категория „Авторите“ ще откриете откъси от книги, представяния и текстове, посветени на писателите, издавани от „Библиотека България“. Това е място за среща с гласа зад книгата – с личната интонация, темите и света на всеки автор. Тук публикуваме фрагменти от техни произведения, които дават възможност на читателя да се докосне до стила и атмосферата на книгите още преди да ги отвори.
Съвременната българска поезия е пространство на търсене, експеримент и личен глас. В тази категория ще откриете текстове, анализи, рецензии и представяния, посветени на най-новите тенденции в поетичното писане и на авторите, които оформят днешния литературен пейзаж. Тук съжителстват различни поетики – от интимната и философската лирика до социалната и експерименталната поезия. Категорията „Съвременна поезия“ събира критически текстове, интервюта и литературни наблюдения, които проследяват развитието на поезията като жив и динамичен процес. Това е място за среща между поети, читатели и идеи – пространство, в което поезията не е само жанр, а начин на мислене и чувстване. Разгледайте и останалите текстове в категория „Литературни направления“.
Съвременната българска проза е пространство на разказа – за човека, за времето, за паметта и за променящия се свят. В тази категория публикуваме авторски прозaични текстове – разкази, откъси и самостоятелни произведения от съвременни български автори. Тук прозата говори със своя глас – понякога тихо, понякога рязко, но винаги лично. „Съвременна проза“ събира текстове, които улавят пулса на настоящето и разказват историите, които ни оформят днес. Разгледайте и останалите текстове в категория „Литературни направления“.
„Думи на топло“ е поредица от авторски интервюта на Симеон Илиев Аспарухов с писатели, поети и творци. Това са разговори без поза и без шум – срещи, в които думите не са формалност, а пространство за смисъл. В тази рубрика литературата не се обсъжда отвън – тя се преживява отвътре. Говорим за вътрешния глас, за страха и свободата, за щастието и илюзиите, за музиката, която ни оформя, за детството, което ни спасява, за времето, което ни изпреварва. „Думи на топло“ не търси сензация, а човека зад книгата. Това са интервюта, които не бързат. Интервюта, които остават. Място, където словото е диалог, а диалогът – начин да се върнем към себе си. Разговорът е най-чистата форма на литература.
Категорията „Критика“ събира задълбочени литературни анализи, рецензии и интерпретации на съвременни български книги. Тук текстът не просто препоръчва, а изследва – разглежда структура, стил, контекст и мястото на произведението в по-широкия литературен пейзаж. Вярваме, че разговорът за книгата е част от самата книга. Затова критическите ни текстове търсят аргумент, перспектива и смисъл, а не крайна присъда. Това е пространство за внимателно четене, за нюанс и за мисъл, която продължава отвъд последната страница.
Категорията „Конкурси“ събира всички литературни инициативи на „Библиотека България“ – обяви, регламенти, резултати и последващи публикации. Тук проследяваме пътя от идеята до отличените текстове и автори. За нас конкурсите не са просто събития, а възможност да открием нови гласове, да насърчим писането и да създадем общност около литературата. В тази рубрика ще откриете както актуални покани за участие, така и архив на проведените издания.
Категорията „Погледи“ събира авторски текстове, лични размисли и литературни наблюдения. Това е пространство за свободен глас – за есе, позиция и вътрешен монолог, който търси своя читател. Тук публикуваме текстове от рубриките „От първо лице“ и „Редове на фокус“, както и други авторски размишления върху литературата, изкуството и времето, в което живеем. „Погледи“ не дава окончателни отговори – тя отваря въпроси.
Категорията „Ревю“ представя книги чрез личен, читателски прочит. Това са текстове, които не претендират за академична строгост, а за споделено преживяване – среща с книга, която е оставила следа. Тук ще откриете впечатления, препоръки и кратки анализи, които помагат на читателя да направи своя избор. Ревюто е първата врата към една книга – покана да я отворите и да продължите разговора сами.
Категорията „Литературни статии“ събира текстове с по-широк тематичен обхват – анализи, наблюдения и публикации, посветени на литературни явления, автори и културни процеси. Тук ще откриете текстове, които надхвърлят конкретната книга и поставят литературата в контекст – исторически, обществен и естетически. Това е пространство за задълбочено мислене и за разговор, който продължава отвъд жанровите граници.
В категория „Литературни класации“ ще откриете нашите ТОП 5, ТОП 10 и годишни обобщения на най-търсените и най-четените книги. Тук събираме заглавията, които са предизвикали най-голям интерес сред читателите – както в онлайн книжарницата ни, така и в реални срещи, събития и литературни разговори. Класациите не са просто подреждане по бройки. Те са моментна снимка на читателския вкус, на актуалните теми и на книгите, които оставят следа.
