“Най-честната птица” е заглавието на новелата, написана от Йордан Йорданов, за която бързам да споделя впечатлението си, след първия ми прочит. Но, нека да започна със срещата с издателство “Библиотека България” и тяхното задълбочено представяне на текста. То започна с четенето на разказа “Жълта пръст”, който беше спечелил награда от конкурса на издателството под наслов “Вие пишете, ние четем”. Самият процес на спечелване се е оказал повече от значителен за разказа на Йордан Йорданов, който впоследствие става причината за издаването на цялата новела. От собствен опит знам, че когато се оценяват произведения за конкурс, винаги има една творба, която прекрачва границите на очакваното, изпълва критериите, дори прави собствени и даже се извисява над тях. Така решението за победителя се оказва логично и оставя чувство на удовлетвореност. Такъв е бил случаят с разказа “Жълта пръст” на Йордан Йорданов, който спечелва конкурса и става част от дебютната му новела “Най-честната птица”. Тя е изградена от разкази, които са свързани помежду си чрез главния герой. Трагичните съдби на героите са разказани от самите тях, а гледната точка на главния герой Семо е вид синтез, който държи читателя нащрек, именно от него. Главите са самостоятелно написани, събрани от различни истории, които никога не биха се пресекли, ако не беше Семо да им даде смисъл и насока, макар и без да иска. Този вид подредба на произведението дава възможност на автора да покаже зависимостите в живота, както за героите, така и за Семо. Наивното преминаване, или както е в случая на Семо, скитане през живота, се оказва процес от взаимодействия и зависимости, които на пръв поглед са обикновена съдба, но всъщност изграждат характера на героя. Кратките описания на природата и на второстепенните герои отключва майсторски целият код на българското културно наследство, без да тежи с повтаряния и излишни наслагвания. Познати фрази, места от съзнанието на всеки българин, диалектни думи, деликатно загатват за времето и вечният им отпечатък у всеки читател. Самото заглавие е като таен ключ към културното подсъзнание на читателя и емоционалната способност за съпричастност. Фундамент, който буди любопитството и същевременно непосредственото разбиране и симпатия с героя. Всяка глава от новелата може да бъде анализирана отделно от другите, всяка сама по себе си има изграждащо напрежение, което не оставя читателя на спокойствие. От своя страна, последователността на главите изгражда мета напрежение, което води до своя естествен край. Краят на творбата е задоволителен и до известна степен справедлив, според приетите норми и закони, но въпреки това, незадоволителен от социална и обществена гледна точка. Именно този социален проблем е представен през призмата на времето, крещейки в съзнанието на читателя, своята актуалност. Това може да се каже за всяка глава от произведението, както и за цялата новела. Приятно четене!
Йова Станкова, писател