Конкурс иде от латински и означава „Избор на най-хубавото произведение от няколко представени“ (Български тълковен речник, стр. 333, ДИ „Наука и изкуство“, Сф, 1963). Това уточнение е необходимо, защото дава точна формулировка. Първо най-хубавото, второ, моля обърнете внимание – от няколко представени, тоест от всички представени за разглеждане. Може да са три, може да са триста. Разбира се със задължително спазения регламент. Ако ще да е най-най-гениалното произведение, в разрез ли е с регламента, съжалявам, ама без него. Остават да се състезават одобрените. Естествено, че много трудно се случва да попадне в конкурс гениално произведение, не че не може и това да стане. И друг път съм писала за шестващите по нашите земи литературни конкурси (с ударение на „о“), тъй щото едва ли не всеки втори списувач може да се похвали поне с паметна грамота за участие. Някои имат цели колекции от такива. Не заради суперкачествата си, а просто защото по регламент организаторите ги раздават. И в това няма нищо лошо, наистина нищо лошо, напротив. Писала съм неведнъж и за порочната практика „тази година аз на тебе, догодина ти на мене“. Широко разпространена. Вероятно може да се пресече, но Авгиевите обори (с ударение на „а“) са почистени единствено от Херакъл, та тъй като не разполагаме с такъв, простете скептицизма ми. Повечето конкурси (не забравяйте къде да сложите ударението) са, както се казва „на плейбек“. Хроники за едни предизвестени награди. Щом участват еди-кои си издателства, ясно е кой от авторите ще се усмихне широко. Обаче – да не забравяме, че тези издателства са доказани с полиграфическата си перфектност. И с подбора на ръкописи (с ударение на „о“), които може и да са спорни, но са и неоспорими. Но да се върнем към нашите овни, както казват французите, по нашенски – да си дойдем на думата. Уважаемото жури (винаги спорно за неотличените и безспорно за отличените) чете. ЧЕТЕ! Лист по лист. Понякога му иде да запокити книжния носител още на втората страница, обаче кой ще гарантира, че баш по средата ще светнат две образцови стихотворения или един разказ, който „ще ти отреже главата“. Затова четеш внимателно, това ти влиза в задълженията и най-важното – във почтеността, която е първа предпоставка за всяко твое действие или бездействие. Бездействието го отстраняваме априори. Четеш! 30 книги, 40 книги, 50 книги, колкото са постъпили по трафарет. Работа не за един ден, а за няколко месеца, щото четеш, както се казва в училище, „с разбиране“. (Чела съм стихотворения за конкурс, по регламент до пет от автор, някои пет от по седем листа едното, чела съм такива на листове от ученическа тетрадка или на пилюр с минимална разредка, кой както е изпратил, примерно 171 автора, сметнете си ги…) Отсяваш – това става, това – изобщо, аууу, ама тези са много добри, бе! (Авторът не фигурира с името си, само с номер по датата на постъпването, тъй щото се радваш на незнайно кого.) Разбира се има разпознаваеми автори. Разбира се има и разни шмекерлъци, няма да забравя как попаднах на познати стихотворения и когато журито се събрахме на място, помолих да се види кой стои зад този номер, щото нали регламентът изисква непечатани творби, пък аз и като песни съм ги слушала. Разпечатаха плика – само първото име съвпада с истинския автор. Разгледахме нататък, зер туй си е плагиатство, обачееее не е. Човекът беше се представил с бащиното си име и дал служебния си адрес и телефон. Дисквалифицирахме го единодушно. Мотивите му ги знам, но ще запазя своето благоприличие, не неговото. В друг конкурс намерих две стихотворения, в чието авторство се усъмних, проверих и се оказах права – не може да се киприш с Асен Босев, все пак. Това ми е работата – да отделям зърното от плявата. Ако не го направя – не съм я свършила. Та. Когато са книги – името на автора е на корицата. Знаеш какво да очакваш уж, а се окаже, че те изненадва. И в добрия, и в недобрия смисъл. Защото само геният е равен и неоспорим, а гении… дай боже, да не затваряме вратичката. И всичкото това на плещите не на един човек, а на минимум трима, на петимата, били сме и седем. Имаме спорове, имаме всеки със защити на собственото си мнение, затова първо всеки самостоятелно и независимо си праща на организаторите собствената класация. После дружно стигаме до съгласие, съобразно събраните точки. Чисто и непросто. Сложно, но ясно. Да, винаги има сърдити, да, винаги има хули гадки, да, винаги има претенции и опровержения, хеле У фейсО. И ще има. И това е нормално. Когато аз журирам, няма приятелства и неприятелства. Има текст. Винаги един, по-добър от всички останали. Подкрепен като най-добър от всички. И пак да кажа: избираш най-доброто от това, което е предоставено. Да, подписвала съм се в протокол, определящ наградата за някой, който ми е неприятен като човек, но творбата му беше неоспорима. Да, подписвала съм и протокол за друг, който не печели, но го харесвам и като автор, и като личност, просто имаше по-добри от него. Така се работи, когато става въпрос за конкурс с ударение на „у“. Другото… плейбек. Аре да не се обясняваме!
фотография: https://lateatru.eu/